Съседът прилича на прошарен господин, който се готви за среща със своенравна госпожица, току минала прага на детството. От сутринта скубе изсветлели коси - жълти листа се сипят на поразия около него. Дошъл е нов кълвач - младеж с черно кепе и червено елече - който обещава да го подмлади, да му заглади бръчките. Не спира да го почуква оттук-оттам и да му говори: къррр-тъп-топ-та-та-кърр.
Опитвам се да го убедя да не се разделя първи от цялата малка гора, че и доброволно, с короната си. Но той вече е навлязъл в онзи коварен сезон, в който не усеща топлината на есента, не може да ѝ се зарадва, страхува се от зимата и се чуди само за какво да се хване, за да пусне корени обратно в младостта.
Затова аз и синигерите примирено се подпираме на перваза, кълвем си сушените плодове и мюслито, и обсъждаме какви козметични и оздравителни процедури ще му приложи есента, за да го върне в реалността.
Такива неща днес.
No comments:
Post a Comment