Голямата фабрика за думи

Имало един град, в който думите се продавали.











Били доста скъпи. Затова ги притежавали само богатите. И само те говорели.
 .

Фабриката за думи. 

През пролетта пускали думи на разпродажба. А някои дори ги подарявали. Тогава и обикновените хора успяваи да си вземат от тях.

Да не помислите, че това били кой знае какви важни и силни думи. Не. Само такива, които никой не искал да купи.

В този град живеел Пол, който бил влюбен в Мари. За съжаление нямал подходящите думи, с които да й го каже. Разполагал само със "стол" и "църква". За разлика от него съседското момче било богато, имало колкото си думи поиска и често казвало на Мари, че е много красива и че когато порастнат, ще се оженят. На Пол му се късало сърцето от мъка. Затова един ден не издържал, изправил се срещу Мари и й казал своите две думи - "стол" и "църква". И тя го разбрала. И го целунала. Тогава се оказало, че хитрягата Пол си е запазил още една дума - "пак". Та предполагам, че и до днес стоят на двора и се целуват 

Книжката Die große Wörterfabrik или "Голямата фабрика за думи" на Агнес ди Лестраде и Валерия Докампо пристигна при мен от Франкфуртския панаир на книгата. Не знам немски, преведоха ми я.
Картинките са хубави, а историята още повече. Намерих даже филмче, изгледайте го и ще видите всички картинки от книгата.
И не забравяйте: не си скъпете думите. Влагайте смисъл и сърце в тях, внимавайте кога ги използвате и те винаги ще ви стигат.