Friday, November 26, 2010
Monday, November 15, 2010
Отклонение
Приказки по телефона в четвъртък!
Ако не си успял да слушаш приказки по телефона през септември, сега е моментът.
Представяме книгата-албум, събрала приказките и фотографии, направени по време на събитието.
На твое разположение ще са и двата фотьойла, така че можеш отново да поседнеш и да чакаш звъна на телефона.
Ще те изненадаме с нови истории, съчинени на специален уъркшоп и дори ще се опитаме да демонстрираме колко бързо и лесно може да се измисли нова приказка.
В общи линии ще те забавляваме.
Главен виновник за проекта: Албена Баева
Фотографи: Жоро Аранжоро и Рене Беекман
Автори на приказки:
Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана
Баеви
Гласове на приказките: Златин Цветков и Ирина Андреева
20:30 ч.
Четвъртък, 18. 11. 2010
Арт клуб
ул. "Иван-Асен II" 6
Ако не си успял да слушаш приказки по телефона през септември, сега е моментът.
Представяме книгата-албум, събрала приказките и фотографии, направени по време на събитието.
На твое разположение ще са и двата фотьойла, така че можеш отново да поседнеш и да чакаш звъна на телефона.
Ще те изненадаме с нови истории, съчинени на специален уъркшоп и дори ще се опитаме да демонстрираме колко бързо и лесно може да се измисли нова приказка.
В общи линии ще те забавляваме.
Главен виновник за проекта: Албена Баева
Фотографи: Жоро Аранжоро и Рене Беекман
Автори на приказки:
Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана
Баеви
Гласове на приказките: Златин Цветков и Ирина Андреева
20:30 ч.
Четвъртък, 18. 11. 2010
Арт клуб
ул. "Иван-Асен II" 6
Monday, November 01, 2010
Стихове - "Иначе казано"
ОЧАКВАНЕ
Живея на една улица,
която привечер се превръща в най-тихата улица на тоя град.
Всяка вечер ми се обаждаш
и казваш:
- Няма те в целия шум -
между хората, които се блъскат,
в колите, трамваите, заведенията
и по всички улици – няма те.
Всяка вечер ти отговарям:
- В къщи съм. Подреждам. Хартии, дрехи, чинии, улици.
Гледам през прозореца –
няма никакви хора.
Вероятно се блъскат по ъглите,
нали знаеш – на следващия
непременно нещо ще им се случи.
Гледам я –
най-тихата улица привечер –
и си мечтая
прозорецът ми да е на ъгъл.
Живея на една улица,
която привечер се превръща в най-тихата улица на тоя град.
Всяка вечер ми се обаждаш
и казваш:
- Няма те в целия шум -
между хората, които се блъскат,
в колите, трамваите, заведенията
и по всички улици – няма те.
Всяка вечер ти отговарям:
- В къщи съм. Подреждам. Хартии, дрехи, чинии, улици.
Гледам през прозореца –
няма никакви хора.
Вероятно се блъскат по ъглите,
нали знаеш – на следващия
непременно нещо ще им се случи.
Гледам я –
най-тихата улица привечер –
и си мечтая
прозорецът ми да е на ъгъл.
Subscribe to:
Posts (Atom)